Смирение означава да познаваме себе си такива, каквито сме в действителност

Чували ли сте за Морган Скот Пек? Това е американски психиатър, психотерапевт и писател, който има дългогодишна практика в лечение на психични проблеми.

Автор е на „Хора на лъжата“, „Светът, който чака да се роди“, „Изкуството да бъдеш Бог“, „Изкуството да бъдеш Бог 2“, „Изкуството да бъдеш Бог 3“, „Изкуството да живеем заедно“, „Както на земята, така и на небето“, „Размисли по пътя“, „Другият барабан“ и други.

В негова чест ви предлагаме някои от най-проникновените му изказвания на различни житейски теми – от любовта и смирението до злото и зависимостта.

„Идеята, че Бог активно ни подхранва, за да израснем като Него, ни изправя лице в лице с нашия собствен мързел“.

 „Обща черта на незрелите хора е да седят бездейни и да се оплакват, че животът не отговаря на техните изисквания“.

„Изцеление, святост и цялостност са в действителност едно и също нещо“

„Липсата на любов е основната причина за психични заболявания и че следователно наличието на любов е основният лечебен елемент в психотерапията“.

„Често най-добрия начин да помогнем на човека, който страда e не да се опитаме да премахнем болката му, а да сме готови да я споделим“.

„Прекратяването на играта на обвинения се нарича прошка. Прошката е точно това – процесът на спиране, на приключване на играта на обвиненията. И това никак не е лесно… Прошката е лесно нещо само, ако се убедиш, че злото не съществува. А това просто не е вярно… Не можеш да простиш на някого за престъпление, което не е извършил. Само след като бъде обявен за виновен, може да има истинско опрощение… Ние прощаваме на другите обаче, заради себе си, не заради тях. Заради собственото ни психично, духовно и телесно здраве дори“.

„Злото е противоположност на живота. То е онова, което се противопоставя на жизнената сила“.

„Зависимостта може да изглежда като любов, защото е сила, която кара хората яростно да се привързват един към друг. Но в действителност това не е любов; това е форма на антилюбов“.

„Борейки се със загадката на собствената си смърт, търсейки смисъла на този живот, аз открих онова, което търсех. Много е просто. Ние съществуваме, за да се учим. Всичко, което се случва с нас, ни помага в това. А смъртта ни помага повече от всичко… Най-добре се учим, когато ни е поставен краен срок!“.

„Едно от объркващите неща в религията е, че хората се обръщат към нея по различни причини. Някои търсят начин да се доближат до загадките, а други – да избягат от тях“.

„Духовното пътуване е търсене на истината, също както и науката е търсене на истината

Напълно зрелият човек трябва да търси истината не по-малко от учените, може би дори повече. Защото както някои хора се обръщат към религията, за да избягат от загадката, така и други се обръщат към науката със същата цел“.

„Повечето не виждат напълно тази истина, че животът е труден. Вместо това те стенат повече или по-малко непрестанно, шумно или едва доловимо, за огромните проблеми, тежестта и трудностите си, сякаш животът като цяло е лесен, сякаш животът трябва да бъде лесен“.

„Смирение означава да познаваме себе си такива, каквито сме в действителност… Истинското смирение винаги е реалистично“.

„Едно от заблужденията на някои вярващи хора е, че Бог им е в кърпа вързан. Но истински зрелият човек знае добре, че действителността, също, както Бог не може да се опакова в спретнато интелектуално пакетче, да се пъхне в куфара и да се притежава. Действителността, също както Бог, не ни принадлежи. Ние им принадлежим – на нея и на Бога“.

„Повечето хора си мислят, че да си смел означава да не се страхуваш. Отсъствието на страх не е смелост, а някакъв вид мозъчно увреждане. Смелостта е способност да продължаваш, въпреки страха и болката. Ако го сториш, установяваш, че преодоляването на страха не само те прави по-силен, но и представлява голяма стъпка напред към зрелостта“.

„Страхотните бракове не могат да бъдат изградени от хора, които са ужасени от основната си самота, както често се случва, и търсят сливане в брака. Истинската любов не само уважава индивидуалността на другия, но всъщност се стреми да я култивира, дори с риск от раздяла или загуба. Крайната цел на живота остава духовното израстване на индивида, самотното пътуване до върхове, които само сам могат да бъдат изкачени“.

„Исус е казал: „Не съди, за да не те съдят“, а не „Никога не съди!“ Но винаги, когато произнасяш присъда над някого, бъди готов да съдят теб“.

„Да обичаме себе си и да съзнаваме несъвършенството си не само е възможно, това е възможно дори едновременно

Всъщност нерядко част от любовта към себе си е съзнанието, че у нас има нещо, върху което трябва да поработим“.

„В практиката ми на психотерапевт редовно казвах на своите пациенти: „Психотерапията се занимава не с щастието, а със силата. Ако извървите целия път не мога да ви гарантирам, че ще си тръгнете оттук и на една йота по-щастливи. Това, което мога да ви обещая е, че ще си тръгнете оттук по-компетентни“ (в неговата терминология разбирайте – по-осъзнати). И добавях: „Но в света има недостиг на компетентност и когато човек придобие повече от нея, Бог или животът му дават по-големи задачи. Затова е възможно да си тръгнете оттук загрижени за по-големи проблеми, отколкото при идването си. Все пак знанието, че се безпокоите за важни неща и вече не превивате гръб пред дребните, носи някаква радост и душевен мир“.

Обекти.бг